Вероятно Сиамската котка би трябвало да бъде извинена за своята надменност и арогантност.В края на краищата със своите ослепително сини очи,грациозна фигура,изключителна интелигентност,тя е красавица достойна за възхищение.
Чувствителна и привързана към тези които избере,Сиамската котка е много общителна. Тя има специфичен глас,понякога наричан "силен", чрез който тя съобщавa за своите желания. Наградата за удовлетворените и нужди и изисквания са лоялност и привързаност -- понякога до крайност,поради което сиамката има репутация на ревнивка.
Може би най-известния представител на тази красива порода е Seal-point, със своята кремава козина,тъмно кафяви уши,лице,опашка и лапи. Така или иначе космената покривка на Сиамските котки може да варира от чисто бяло до тъмно кафяво.
Със своята къса,фина козина,сиамката е относително лесна за поддържане.
Персийска котка
Със своята горда осанка и интелигентост Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода "Царя на котките". Персийката се появява за пръв път в Европа през 16ти век,когато италиански изследовател я пренесъл от Азия.
Екзотично изглеждащата персийка обича и предпочита спокойния,уютен живот при затворени врати.Тя се счита за лоялна,тиха,възпитана. В някои лоши случаи обаче,тя може да е доста мързелива и държаща единствено и прекалено на своя комфорт над всичко останало. Но дори и това може да бъде извинено,отчитайки добрите чувства и привързаност,които тя засвидетелства на своите немногобройни избраници.
Изключително горда със своята класическа,дългокосместа покривка,персийката изисква много време за поддръжка,за да изглежда добре.
Манкс
Манкс е най-известен с липсата на опашка. Също известен като "Stubbies" или "Stumpies", безпашатият Манкс има митологична история. Разказва се, че Ной приготвяйки се да издигне платна и отплава, затворил вратите на Ноевия ковчег и притиснал опашката на своята котка.Носи се легенда също, че Манкс е пристигнал във Великобритания през 1588 година, преплувайки от испанските кораби до остров Ман.
Със своето силно и добре замускулено тяло Манкс е в състояние да удовлетвори легендите, които се разказват за него. Освен това тази порода котки представлява идеален домашен любимец, тъй като е по правило приятелски настроена към хората и е склонна да се привързва, а и се характеризира с добрата си природа.
Козината и е много гъста и къса и позволява лесна поддръжка с не много грижи.
Ориенталска котка
Със нежното си и грациозно тяло красивата ориенталска котка изглежда най-елегантния ловец в дивия свят. Тази красива и пъргава котка е привързана към катерене по дървета и към изследване на заобикалящия свят.
Не позволявайте на нейната скитническа,независима природа да ви прави на глупак;тя е еднакво щастлива и игрива и в къщи,предлагайки уважение и приятни усещания на хората,които харесва.
Ориенталската котка се отличава със своите хубави и големи очи.Козината е фина и къса,което прави грижите по-лесни.
Руска синя котка
Въздържана, тиха и дори малко стеснителна, руската синя котка е истинската дама на котките.Нейният произход е обвит в мистерия. Известна още като "Archangel Cat", тази порода е пренесена във Великобритания преди много векове от моряци, посещаващи руското пристанище Архангелск, но това и до днес не е доказано. Вероятно най-известната котка е Вашка, заемала важно място в двореца на руския цар Николай Първи.
Котки с подобна окраска на космената покривка са познати и в Скандинавия, но най-вероятно е породата да произхожда от Русия. Дори и да са съществували котки от тази порода преди Първата Световна Война, то през нея те са изчезнали. В последствие породата е възродена от Британската синя котка и Сиамската чрез кръстосване. Днес тази порода е изключително популярна по цял свят.
Външен вид
Въпреки приликата с Британската синя котка и Корат, Руската синя котка има доста по-различна космена покривка като цвят и състав.Уникалната двойна козина е черта, която я отличава от всички останали породи.Освен това козината е плътна, гъста и пухкава. Цветът е синкаво-сив със сребрист блясък.Въпреки, че зеления цвят на очите също се смята за отличителен белег, той не е добавен към характеристиките на стандарта до 1933. Котките са средно големи до едри и много собственици твърдят, че те излъчват елегантност и грациозност при ходене. Нейните живи и зелени, кръгли или бадемоподобни очи и дълго, елегантно тяло и шия и добавят много към тази грациозна осанка.
Съобразно последните тенденции в развитието на тази порода могат да се срещнат и черни или бели на цвят екземпляри, но те все още са доста редки.
Темперамент
Описвана като порода с изявено чувство за достойнство, Руската Синя котка е много резервирана и по своеобразен начин предпазлива. Тя не обича шумните домакинства, в които има голяма активност, въпреки че обича много игрите. Котките са известни като съвместими с други домашни любимци и винаги формират здрава връзка със строго определен член на семейството. Те толерират децата, кучетата и други любимци, което ги прави подходящи за семейства.
Грижи
Котката не изисква специални грижи и не се нуждае от някакви специални диети. Собственици дори твърдят, че колкото по-рядко се разресват, толкова по-добра става козината им.
Здраве и продължителност на живота
Няма някакви строго специфични заболявания и здравни проблеми, които да се свързват с тази порода. Единствено може понякога да се стигне до прехранване, особено със сухи храни, което да доведе до повръщане. Живеят от 13 до 15 години.
Сомалийска котка
Физическа характеристика
Сомалийската котка е средно голяма котка с мека, средно дълга козина и рунтава дълга опашка, което и е спечелило прозвището "котка-лисица". За сомалийските котки често се говори като за "дългокосмести Абисински котки", понеже Абисинската котка е "роднинска порода" на Сомалийската.
Има симпатично лице, здраво, замускулено тяло и общ изглед на жива, игрива, интелигентна котка, с живо любопитство. Изправена създава впечатление, като че ли е на пръсти.Теминът, който най-подхожда и добре определя породата е "среден" - средно дълга козина, среден размер.
Те биха могли да бъдат наречени раирани котки.Всеки техен косъм има ивици от по-тъмни участъци, наброяващи понякога 10 до 12 на брой. Райетата са обикновено по-тъмни от основния косъм, създавайки впечатление за гладкост и блясък на косъма.Като цяло козината е изключително мека и подобна на заешка.
Сомалийките имат загатната буквата "М" на челата си и изглеждат като носещи очна линия, поради по-тъмни косми около очите, оформящи специфичния им изглед.Обикновено те нямат бяло по себе си, освен около устата и под брадичката. Бялото по тялото се счита за недостатък и води до дисквалификация при изложби.
Приемат се в четири цвята от всички асоциации: червеникави, червени, сини, жълтокафяви.На цвета на космената покривка съответства конкретен цвят на носа и лапите.
Сомалийките имат зелени или златисти очи при всички цветове и колкото дълбочината и богатството на цвета е по-голямо, толкова по-добре.Женските са по-дребни от мъжките, тежащи около 6-10 паунда средно като възрастни. Мъжките тежат средно около 10-12 паунда като възрастни, но някои екземпляри могат да бъдат и по-тежки. Цветът на космената покривка се оформя постепенно и придибива окончателен вид около 18 месечна възраст. Котенцата са обикновено по-тъмни от зрелите котки.
Темперамент
Сомалийките са активни, игриви, интерактивни котки. Трябва да им се предоставя достатъчно пространство за движение и игра, много индивидуално внимание и разнообразие от играчки. Въпреки това те са малко по-тихи и спокойни от абисинските котки.
Те са най-щастливи когато се отглеждат съвместно с друга котка, отговаряща на тяхното ниво на активност.Противно на това, което твърдят някои автори, те могат да бъдат отглеждани предимно като затворени котки, но трябва задължително да имат достатъчно пространство за движение и игри.
Добронравни са и лесни за отглеждане.Те са идеални за семейства с деца, тъй като са много нежни и интелигентни, но децата не бива да ги дразнят прекомерно.Подходящи са и за семейства с други видове домашни любимци, с които съжителстват добре.
Подобно на Абисинските котки, сомалийките са тихи котки, притежаващи нежен глас, който не използват прекомерно.Трудни са за развъждачите, тъй като женските често имат "тиха разгоненост".Обикновено се разгонват около 5 месечна възраст.
Линеят много слабо, дори по-малко от някои късокосмести котки.
Грижи и тренировки
Сомалийските котки са интелигентни, но доста своенравни.Поради това тренировките е по-добре да се провеждат с награди, отколкото с наказания.Те могат да бъдат приучени с лекота на някои трикове, като например да донасят предмети или да подават ръка за поздрав.
Нуждаят се от много малко грижи за поддържане на космената покривка в добро състояние.Меката, подобна на коприна козина, се нуждае от малко четкане, макар че повечето котки обичат четкането и го приемат като акт на внимание.
Като обобщение може да се каже, че тези котки имат нужда от добра храна, прясна вода, редовни прегледи от ветеринарен лекар, редовни ваксинации, много и разнообразни играчки и много любов.
История
От къде е дошъл генът за дългия косъм при популацията на Абисинските котки е въпрос на много спекулации, но преди Сомалийската порода да бъде лансирана през късната 1960г., дългокосмести котенца са се появявали в котила на Абисинската котка. Тези дългокосмести котенца, които не било възможно да бъдат включени в развъдна програма, са били стерилизирани, изоставяни или продавани за домашни любимци.
През късните 60 години на миналия век в САЩ някои хора започнали развъждането на тези котенца. Така се обособява нова порода, която по всевъзможни начини е лансирана, докато Сомалийската котка е показана на изложба в Австралия през 1965г.През късните 70 години котката е призната от всички северноамерикански котешки асоциации за порода с шампионски статус. В Европа породата е призната по-трудно.GCCF (Governing Council of the Cat Fancy), котешката асоциация на Великобритания не признават шампионския статус на породата до 1991.
Здраве
Сомалийската котка е много устойчива, с почти незвестни породни здравни проблеми.
Както много други котки тя е предразположена донякъде към гингивити. Състоянието на венците би трябвало да се проверява поне веднъж годишно от ветеринарен лекар.Храненето с висококачествена суха храна предотвратява донякъде този проблем.
Скоро е установено, че малко линии от тази порода са предразположени към анемия, наречена авто имунна хемолитична анемия (AIHA).
Турски Ван
Със своята любов към водата тази игрива порода котки си е заслужила с основание прозвището "Турска плуваща котка". Може би в това няма нищо странно, тъй като тя произхожда от областта около езерото Ван, намиращо се в югоизточна Турция.
Нейната характерна окраска и придава много екзотичен вид. Нейната привързаност към хората, висока интелигентност и жизненост я правят идеален вариант за домашен любимец.
Наподобявайки ангорската котка, турският Ван е със средно по големина тяло, замускулени крайници, дълга и извита опашка. Козината е дълга, освен в горещия сезон, когато тя линее и се скубе.